За мнозина от вас ХИВ и СПИН са различни абревиатури на едно и също нещо.

За мнозина от вас ХИВ е смъртоносен вирус, който задължително води до СПИН.

За мнозина от вас ХИВ е смъртоносна диагноза, за която няма лечение.

За мнозина от вас количеството на CD4-клетките и вирусния товар в кръвна проба, взета от вената на ръката, са показател за наличието на ХИВ или прогресията на ХИВ-инфекцията.

За мнозина от вас антиретровирусните медикаменти (и особено AZT) убиват ХИВ.

и т.н.

​

Истината обаче е съвсем друга.​

​

ХИВ и СПИН са абревиатури на две съвсем различни неща. ХИВ е вирус от групата на ретровирусите, който се намира в носоглътката на абсолютно всеки човек и сам по себе си не води до СПИН. СПИН е състояние на отслабен имунитет и развити заболявания, без значение дали е наличен или липсва ХИВ или друг вирус. СПИН е познат в медицината от столетия, много преди появата на ХИВ. Повече от половината пациенти с развит СПИН са с негативен тест за ХИВ. При сериозно мащабно проучване в Русия сред десетки хиляди пациенти е доказано, че нито един от починалите ХИВ-позитивни лица няма следи от ХИВ в кръвта, органите и телесните си течности. А кой е този патоген, сочен за супер устойчив и в същото време не оставящ никаква следа от себе си в гостоприемника си ?!

Нито един човек в света не е умрял от това, че е носител на ХИВ. ХИВ не води до опортюнистични инфекции.

ХИВ е невъзможно да бъде диагностициран със съвременните налични масово използвани тестове (ELISA, Western Blot и PCR). Тези тестове не търсят и не откриват вируси, а неспецифични фрагменти на антитела, съотносими и за други патогени. Наличието на антитела е абсолютен показател, че имунната система на въпросния организъм е разпознала патогена, изградила е антитела срещу него и го е елиминирала. Не означава, че вирусът присъства още в организма. Означава единствено, че някога този организъм е имал съприкосновение с този патоген. И сравнявайки ХИВ с грипния вирус, който се репликира хиляди пъти по-бързо от ХИВ с многократно по-висок брой мутации звучи невероятно как имунната система на организма се справя успешно сама за 1-2 дни с грипния вирус без абсолютно никаква медикаментозна помощ, а с бавно размножаващият се ХИВ уж не успява  (Медикаменти като Парацетамол, Ибупрофен и т.н. не са антивирусни агенти - не въздействат по никакъв начин на грипния вирус, а повишават прага на чувствителност, променят електрохимичната проводимост в мозъка и обезболяват.) Или за още по-абсурдното съвременно твърдение, че ефекта от вируса се проявява след много години.

Използваните тестове за определяне на вирусния товар PCR са абсолютно неприложими и недостоверни при ретровируси, потвърдено и от самия им откривател.

Количеството на вирусите и CD4-клетките в организма се променя всяка секунда и е различно в различните части на кръвоносната система и органите. То не показва по никакъв начин наличието на ХИВ, а отслабване на имунитета в резултат на продължително интоксикиране на организма. Отделно, не броят на свободните CD4-клетки е толкова от значение, колкото дали тези CD4-клетки са програмирани от тимуса или са недиференцирани. По-високият брой CD4 показва по-скоро, че тези CD4-клетки са недиференцирани и затова не са влезли в реакция с патогените в организма и не са го елиминирали. Ако изобщо патоген има наличен. Ниският брой CD4-клетки е пряк показател за ефективна имунна система/имунен отговор. Именно затова и при първоначално съприкосновение с патоген (включително и при ХИВ), броят на имунните клетки в организма рязко нараства (но при тестване в този момент всички имунни клетки показват рязък спад) и се развиват грипоподобни симптоми - допълнителна защитна реакция на организма.

Антиретровирусните медикаменти влияят на всички клетки в организма, а не само на вирусите. Абсолютно всички антиретровирусни медикаменти, предлагани на пазара до момента са силно токсични. Някои от тях като AZT (Zidovudine, Retrovir) и други доказано не унищожават ХИВ и самите те водят до СПИН и преждевременна смърт.

 

Следва продължение...